От брой първи на сп. "ORPHEANUM - MUSIC POETRY CLUB"

Литургията (от старогръцкото λειτουργία) е християнско богослужение, при което се освещават светите дарове. Християнската литургия е заимствана от ритуалите в еврейската религия, но има и абсолютно нови черти, тъй като възпроизвежда моменти от живота и жертвата на Господ Иисус Христос. Литургията в православното християнство е различна както от тази в католическия свят, така и от протестантската. Първото понятие на "ЛИТУРГИЯ" е вид данък в древногръцките градове,с който се облагали гражданите,чужденците и освободените роби,притежаващи имущество,оценено на три и повече таланта. Данъкът се използвал за покриване на разходите при провеждане на театрални и музикални състезания,гимнастически съревнования и за пратениците на религиозни празненства.Такъв извънреден данък е насочен и за съоръжаването на военни кораби-триери.

В древната Църква е имало много литургийни чинове. Днес в Православната църква се употребяват само три: Златоустова на св. Йоан Златоуст (най-често), Василиева на св. Василий Великий (10 пъти в годината) и литургия на Предосветените дарове, съставена от св. Григорий Двоеслов.

Православната литургия се състои от три части: Проскомидия, Литургия на оглашените и Литургия на верните.

Проскомидията е тази част, при която свещеникът и дяконът се обличат и свещеникът приготвя светите дарове — хлябът и виното — за Литургията на верните. Проскомидията се извършва зад прикритието на иконостаса в олтара на храма и е съпроводена с молитви и цитати от Светото писание както от свещеника, така и от дякона, който се превъплъщава в ролята на ангел, слязъл от небето в помощ на свещеника. Със специален нож, символизиращ копието, с което е прободен Спасителят на кръста, свещеникът изважда печатът в средата на една от просфорите, приготвени за Литургията, и го поставя в чашата с виното, която е поставена на специален дискос. След това от просфорите се изважда парченца хляб за Богородица, за св. Иоан Кръстител, за пророците, за апостолите, за светителите, за мъчениците и за преподобните, за чудотворците и безсребърниците, за Йоаким и Анна и заедно с това за светията за деня и последната за автора на Литургията, която се изпълнява в съответния ден — св. Йоан Златоуст или св. Василий Велики. Всички частици от просфорите се нареждат на дискоса в три реда по три. От друга просфора (малък ритуален хляб, символизиращ безкръвната жертва) се изваждат частици за всички живи — за клира, за владетеля и за православните християни, включително и частици за здраве за пожелалите свещеникът да ги спомене поименно. От последната просфора се изваждат частици за помен на всички умрели, като се започне от патриарсите, владетелите и създателите на храма. Всичко това символично изобразява събирането на цялата Христова църква, начело със самия Христос.

Втората част - Литургията на оглашените - съответства на първоначалния живот на Христос. Тя започва със Велика ектения - дълга молитва под формата на диалог между дякона и народа, като в съвременната църква ролята на народа се изпълнява от хора; Псалом 102; Малка ектения; Псалом 145; Пеене на тропара Единородний Сине; Пеене на Блаженствата(Вж. Мт. 5:3-11); Малък вход; Пеене на Приидите, поклонимся, Трисветата песен; Апостол; Евангелие; Сугуба ектения (т. нар. Двойна, умножена. След всяко прошение се пее тройно "Господи помилуй"); Молитва за оглашените и отпуст за тях. В днешно време поради различния начин на живот на съвременния човек, както и поради промяна в неговото мислене, Литургията на оглашените е силно редуцирана.

Трета част - Литургия на верните - най-сакралната част от Литургията. В миналото, когато Църквата е била по-ревностна към своите последователи, на нея не са имали право да присъстват некръстени. Също така от нея са били лишавани за определен период християни, наказани от свещеника по време на изповед да изкупят някакъв грях. Литургията на верните съдържа: Молитва на верните; Херувимската песен; Молитва на приношението; Велик вход; Просителна ектения на приношението; Да възлюбим друг друга; Целувката на мира; Символът на вярата; Анафора или евхаристиен канон, който се състои от: Призив за внимание: Станем со страхом; Велика евхаристийна молитва; Освещаване на светите дарове, което се извършва с призоваване на Светия Дух; Велика молитва, която включва и тайна молитва на свещеника, Отче наш; Благословение, молитва на преклонението, Раздробяване и споменаване, Подготвителна молитва, Причастяване най-напред на свещеника и дякона; Благославяне на верните с чашата; Причастяване на верните; Заключителна молитва; Връщане на светите дарове върху жертвеника; Раздаване на анафора или антидор (осветен хляб, който замества причастяването, при християните, които не са се подготвили за него телом и духом.

Литургията на верните представлява страданията, смъртта и възкресението на Христос. Причастяването или извършването на Евхаристията, която е в самия край, е едно от седемте църковни тайнства. При него неведомо за хората хлябът и виното се превръщат в Тяло и Кръв Христови и човекът, приемайки ги, се единява с Христовото Тяло, т.е. приема в себе си част от Божествената същност. Теософите смятат, че чрез тайнството евхаристия човекът се обожава. (За първия обожен човек се смята св. Дева Мария, която е приела обожението чрез Светия Дух, а православните християни могат да се обожат чрез приемане на тайнството Евхаристия. Самата дума Причастяване обяснява смисъла на Евхаристията - приобщаване, приемане на част от божието тяло, което съответства на носенето на Божията искра в човека. Затова този толкова тържествен акт изисква специална подготовка на душата и тялото, която се изразява преди всичко в ревизиране на отношенията с другите и на мислите за тях, покаяние и след това в телесен пост, чрез който човекът се лишава доброволно от животинска храна и се храни умерено. Православната Църква приема, че децата до седем години нямат грехове и поради тази причина те се причастяват, без да са постили. Бременните и болните са освободени от телесен пост. За да се извърши Литургия е желателно освен свещеника да присъства поне още един човек в църквата, който символизира целия християнски свят, т.е. цялата вселенска Църква.

В по-широк смисъл „литургия“ може да се употреби и за богослужения в други религии, извършвани при предварително фиксиран ритуал и събиране на общността.
(Справката е заета от УИКИПЕДИЯ.БГ при условията на CREATIVE COMMONS.2 - Споделяне на споделеното с НЕКОМЕРСИАЛНА цел)

---

---

ЧАСТ ПЪРВА. ЛИТУРГИЯ НА ОГЛАШЕНИТЕ

Когато настъпи време да се почне света Литургия, при отворени царски двери, свещеникът застава пред светия престол, покланя се три пъти, като с издигнати нагоре ръце тихо се моли и казва:

Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, съкровище на благата и подателю на живота!
Дойди и се всели в нас, очисти ни от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души.

Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение (три пъти).

Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възхвалят Твоята хвала (два пъти).

След това целува светото Евангелие и светия престол, взема с двете си ръце светото Евангелие, изправя го и възглася:

Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков!

Прави кръст над светия антиминс, пак го целува и поставя върху светия антиминс 1.

Народът: Амин! (наистина, така да бъде).

 

 

Велика ектения

Свещеникът: С мир Господу да се помолим.

Народът: Господи, помилуй!

(След всяко моление от Великата ектения, което завършва с "Господу помолимся", народът отговаря с "Господи, помилуй").

Свещеникът: За мира от небето и за спасението на нашите души, на Господа да се помолим.

За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението им, на Господа да се помолим.

За този свят храм и за онези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим.

За Високопреосвещения наш митрополит (името), за честното свещенство, за дяконството в Христа, за всички църковнослужители и народа на Господа да се помолим.

За нашия български народ, за правителството и за христолюбивото ни войнство на Господа да се помолим.

За да му помага Бог и да покори под нозете му всеки враг и противник на Господа да се помолим.

За този град (село или света обител), за всеки град и страна, и за тези, които с вяра живеят в тях на Господа да се помолим.

За благоразтворение на въздуха, за изобилие на земните плодове и за мирни времена на Господа да се помолим.

За тези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, за пленените и за тяхното спасение, на Господа да се помолим.

За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.

Защити, спаси, помилвай и запази ни, Боже, с Твоята благодат.

Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и винаги дева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.

Народът: Тебе, Господи.

Свещеникът: Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин!

Първи антифон

Народът запява (в празничните дни) (На празника Рождество Христово)	По молитвите на Богородица, Спасителю, спаси нас! (три пъти) или:
Народът запява (в неделни дни)	Благославяй душо моя, Господа, благословен Си Господи! (Псалом 102)

Следват други стихове от 102 псалом. През това време свещеникът тихо чете молитвата на първия антифон:

Господи Боже наш, Който имаш власт несравнима и слава непостижима, милост неизмерима и човеколюбие неизразимо: Сам, Владико, по Твоето добросърдечие, погледни на нас и на този свят храм, и прояви към нас и към онези, които се молят с нас, Твоите богати милости и Твоите щедрости.

 

Малка ектения

Свещеникът: Пак и пак с душевен мир на Господа да се помолим.

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Като поменем заедно с всички светии пресвятата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да предадем.

Народът: Тебе, Господи.

Свещеникът възглася: Защото Твоя е властта и Твое е царството и силата, и славата, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин!

 

Втори антифон

Народът запява:

Сине Божий, Който възкръсна от мъртвите, спаси нас, които Ти пеем алилуия! (три пъти) (ако не е неделен ден) Сине Божий, Който си дивен сред светиите, спаси нас, които Ти пеем алилуия! (три пъти)

Народът: Слава на Отца и Сина и Светия Дух. И сега и винаги, и во веки веков! Амин!

 

Народът:

Единородни Сине и Слово Божие, Който си безсмъртен и благоволи заради нашето спасение да се въплътиш от света Богородица и винаги дева Мария, неизменно стана човек, а като се разпна, Христе Боже, със смъртта потъпка смъртта. Ти, Който си един от Светата Троица и си прославян заедно с Отца и Светия Дух, спаси нас.

През време на втория антифон свещеникът се моли Богу тайно:

Господи, Боже наш, спаси народа Си, и благослови наследието Си, запази членовете на Твоята Църква, освети онези, които обичат благолепието на Твоя дом и ги прослави с божествената Си сила, и не оставяй нас, които се уповаваме на Тебе.

Малка ектения

Свещеникът: Пак и пак с душевен мир на Господа да се помолим.

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защити, спаси, помилвай и запази ни, Боже, с Твоята благодат.

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и винаги дева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да предадем.

Народът: Тебе, Господи!

Възглас: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе въздаваме славата - Отцу и Сину и Светому  Духу, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин!

Трети антифон

Народът запява третия антифон: празничния тропар или блаженствата.

През това време свещеникът се моли тайно Богу:

Ти, Който си дал тези общи и единодушни молитви, Който си обещал на двама или трима, съгласили се в Твое име, да изпълниш молбите, Сам и сега изпълни просбите в полза на Твоите раби, като в сегашния век ни даваш познаване на Твоята истина, а в бъдещия ни даруваш живот вечен.

 

Блаженства: Помени нас, Господи, като дойдеш в царството си. Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каквато и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата! (Мат. 5:3-15)

 

Малък вход

След прочитане на молитвата, при пеене на тропара или блаженствата, свещеникът отваря царските двери, застава пред светия престол, покланя се три пъти, целува Светото евангелие, взема го с двете си ръце и го носи издигнато, върви отдясно зад Светия престол, покланя се благоговейно пред жертвеника и, като излезе през северната врата, предшествуван от свещоносец, прави малкия вход, като казва тихо молитвата на входа:

Владико Господи Боже наш, Който си установил на небесата чинове и войнства на ангели и архангели в служба на Твоята слава, направи така, че с този наш вход да се извърши и вход на светите ангели, които заедно с нас да служат и славословят Твоята благост.

Като дойде на определеното място, обърнат към светия олтар, понавежда се със светото Евангелие и тихо казва завършека на входната молитва:

Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин!

 

Свещеникът се изправя, взема в лявата ръка светото Евангелие, като го държи облегнато от лявата страна на гърдите си, а с издигната дясна ръка благославя към светия олтар и тихо казва:

Благословен е входът на Твоите светии, всякога, сега и винаги и во веки веков.

Взема светото Евангелие с двете ръце, целува го, издига го и, като прави кръст с него, възглася:

Премъдрост! Застанете прави!

Влиза в Светия олтар през царските двери и полага Светото евангелие на Светия престол, върху Светия антиминс.

 

Народът:

Дойдете да се поклоним и да паднем пред Христа. Сине Божий, Който възкръсна от мъртвите (ако не е неделен ден – Който си дивен всред светиите), спаси нас, които Ти пеем алилуия.

 

Пеят се определените за деня тропари и кондаци съгласно типика,

В това време свещеникът тихо чете молитвата на Трисветата песен:

Боже светий, Който пребъдваш сред светии и Когото с трисвята песен възпяват херувимите и славословят серафимите и Комуто всички небесни сили се покланят, Ти от нищо си направил всичко, създал си човека по Твой образ и подобие и си го украсил с всеки Твой дар. Ти даваш на просещия премъдрост и разум и не презираш съгрешилия, но си отредил покаяние за спасение, Ти си удостоил нас, смирените и недостойни Твои раби, и в този час да застанем пред славата на Твоя свят жертвеник и да Ти принесем дължимото поклонение и славословие. Сам, Владико, приеми и от устата на нас грешните трисветата песен и ни посети с Твоята благост. Прости ни всяко волно и неволно прегрешение, освети душите и телата ни и дай ни да Ти служим в святост през всички дни на живота си, по молитвите на Света Богородица и на всички светии, които от века са Ти благоугодили.

Свещеникът (или дяконът) гласно: На Господа да се помолим.

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът възглася: Защото си свят, Боже наш, и на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин!

Трисветата песен

Народът:

Светий Боже, Светий Крепкий (силний), Светий Безсмертний, помилуй нас (три пъти)! Слава Отцу и Сину и Светому Духу. И сега и винаги, и во веки веков, амин. Светий Безсмъртний, помилуй нас! Светий Боже, Светий Крепкий (силний), Светий Безсмертний, помилуй нас!

Свещеникът също казва тихо "Светий Боже", като се покланя три пъти пред светия престол. След това отива към жертвеника, покланя се и казва:

Благословен е, Който идва в името Господне!

Връща се към светия престол и отдясно върви покрай южната му страна, откъдето се покланя към горното място и казва:

Благословен си на престола на Твоето царство, Ти, Който седиш върху херувимите, всякога, сега и винаги, и во веки веков.

 

Четене на Прокимена

Свещеникът възглася: Да внимаваме! Мир на всички!

Четецът: И на твоя дух.

Свещеникът: Премъдрост!

Четецът: Прокимен глас (...). Казва прокимена (определените за деня стихове, взети от псалмите).

Четене на Апостола

Свещеникът: Премъдрост!

Четецът: Из посланието (обявява апостолското послание, например: "Из посланието на св. ап. Павла до Римлени - чтение").

Свещеникът: Да внимаваме!

Четецът прочита бавно определеното четиво.

В това време свещеникът благославя кадилницата, взема я и кади светия престол наоколо, жертвеника и целия свят олтар, излиза на солея през царските двери и, обърнат на изток, кади светите икони на иконостаса, след това се обръща и кади архиерейския трон, клиросите и народа; обръща се пак на изток, отново кади само иконата на Спасителя и Пресвета Богородица, влиза в светия олтар и покадява пред светия престол само отпред. Оставя кадилницата и, застанал пред светия престол, тихо чете молитвата преди Евангелието:

Човеколюбче Владико, дай да светне в сърцата ни нетленната светлина на Твоето богопознание и отвори очите на разума ни, за да разбираме Твоето евангелско учение; вложи в нас страхопочитание към Твоите блажени заповеди, та, като потъпчем всички плътски похоти, да водим духовен живот, като мислим и вършим всичко, което Ти е благоугодно. Защото Ти, Христе Боже, си просвещение на душите и телата ни, и на Тебе въздаваме слава с безначалния Твой Отец и с всесветия, и благия и животворящ Твой Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!

Свещеникът: Мир на тебе!

Народът: Алилуия! (три пъти).

Четене на Св. Евангелие

Свещеникът (от царските двери): Премъдрост! Прави да изслушаме Светото Евангелие! Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът (или дяконът) взема светото Евангелие и възглася:

Ще се чете из светото Евангелие от (името на евангелиста).

Народът: Слава Тебе, Господи, слава Тебе!

Свещеникът: Да внимаваме! (и прочита евангелския текст)

Народът: Слава Тебе, Господи, слава Тебе!

Свещеникът целува страницата на светото Евангелие, където е чел, затваря го, оставя го на светия престол върху светия антиминс, затваря царските двери и, застанал пред светия престол, казва сугубата ектения:

Сугуба ектения

Свещеникът: Да речем всички от цялата си душа и с всичкия си разум да речем.

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Господи Вседържителю, Боже на нашите отци, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.

Народът: Господи, помилуй! (три пъти). (От тук до края на сугубата ектения се пее тройно "Господи, помилуй!")

Свещеникът: Още се молим за нашия български народ, за неговата сила, победа, пребъдване, мир, здраве, спасение, и нашият Господ Бог особено да му съдействува и помага във всичко.

Свещеникът (тихо): Господи Боже наш, приеми от Твоите раби това усърдно моление и ни помилвай по множеството Твои милости, и изпрати Твоите щедрости върху нас и върху всички Твои люде, които очакват от Тебе богата милост.

Свещеникът: Още се молим за Високопреосвещения наш митрополит (името), за нашите братя свещеници, свещеномонаси, свещенодякони и монаси и за цялото в Христа наше братство.

Още се молим за блажените и приснопаметни създатели на този свят храм (или: тази света обител) и за всички по-рано починали православни отци и братя, тук и навсякъде благочестиво лежат (погребани).

Още се молим за милост, живот, мир, здраве, спасение, посещение, прощение и освобождение от греховете на Божиите раби - всички благочестиви и православни християни, които живеят и пребивават в тази енория и в този град (или: това село, тази св. обител), настоятелите и братята на този свят храм (света обител).

Още се молим за дарителите и добротворците в този свят и всечестен храм, за ония, които се трудят, пеят и се молят в него и за присъстващия народ, който очаква от Тебе велика и богата милост.

Свещеникът възглася: Защото си милостив и човеколюбив Бог, и на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин!

 

Ектения за починалите

(Ако литургията е заупокойна, тук се произнася специална заупокойната ектения.)

 

Ектении за оглашените

Свещеникът: Оглашени, помолете се на Господа.

Народът отговаря на всяко последващо моление от тая ектения с: "Господи, помилуй"!

Ние - верните да се помолим за оглашените, за да ги помилва Господ.

Да ги огласи със словото на истината.

Да им открие евангелието на правдата.

Да ги присъедини към Своята свята, вселенска и апостолска Църква.

Спаси, помилуй, защити и запази ги, Боже, с Твоята благодат!

Оглашени, приклонете главите си пред Господа!

Народът: Тебе, Господи.

Свещеникът чете тихо молитвата за оглашените:

Господи Боже наш, Който живееш във висините и приглеждаш смирените, Ти си изпратил Единородния Твой Син и Бог, нашия Господ Иисус Христос за спасението на човешкия род, погледни на Твоите раби оглашените, приклонили пред Тебе главите си и ги удостой в благоприятно време с банята на възраждането, с опрощаване на греховете и с дрехата на нетлението. Присъедини ги към Твоята света, вселенска Църква и ги причисли към Твоето избрано стадо.

Възглас: Та и те (оглашените) заедно с нас да славят пречестното и великолепно Твое име - на Отца и Сина и Святаго Духа, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин!

Свещеникът: Вие, които сте оглашени, излезте; oглашени, излезте; вие, които сте оглашени, излезте, и никой от оглашените да не остане! Ние, верните, пак и пак с мир Господу да се помолим!

Народът пее бавно: Господи, помилуй!

 

 

---

 

Източник на текста: http://www.pravoslavieto.com/bogosluzhenie/liturgy/1.htm

ИЗТОЧНАТА ХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА (ПРАВОСЛАВИЕТО) не използва ИНСТРУМЕНТАЛНА, но ГЛАСОВА МУЗИКА.

---